Lancia Stratos HF #10 S. Munari / S. Maiga Rally Monte Carlo 1976 IXO 1:18

Lancia Stratos HF спечели световния рали шампионат три последователни години — 1974, 1975 и 1976. Проектирана от Бертоне и Марчело Гандини специално за рали, с двигател Ferrari Dino V6 в средна позиция и колесна база от 2180 мм, Stratos беше машина без еквивалент по концентрираност на целта: не адаптиран пътен автомобил, а чисто рали шасито. Сандро Мунари спечели Monte Carlo 1976 в #10 — четвърта Monte Carlo победа в кариерата му с тази машина. Този IXO Lancia Stratos HF 1:18 метален модел документира именно победния автомобил.

Lancia Stratos — рали машина без компромис

Повечето рали автомобили от 1970-те са хомологирани производствени модели с рали подготовка. Stratos е изключение: Lancia построи ровно 492 пътни екземпляра единствено за да покрие омологационното изискване на FIA за 400 произведени бройки. Целта беше рали, а пътният автомобил беше средството за постигането й. Тази фундаментална разлика в концепцията се отразява в пропорциите, видими дори в умален модел: ниска линия на покрива, широки колесни арки и компактна дължина, даволи на машина, която прилича на нищо друго от ерата.

В мащаб 1:18 Stratos достига приблизително 20–21 сантиметра — по-компактна от типичния 1:18 седан, но тази относителна малка дължина отразява действителните пропорции на оригинала. IXO улавя характерния силует в запечатана дайкаст конструкция: дискообразна форма на каросерията, огромните странични въздушни отвори на двигателя, минималистичните задни светлини и ниската предна броня без излишни аеродинамични добавки. Monte Carlo 1976 спецификацията носи характерни рали елементи — допълнителни фарове, калобрани с по-голям просвет и специфичната ливрея на Alitalia.

Дайкаст конструкцията на IXO дава на Stratos плътност в ръка, съответстваща на стоманения корпус на оригинала. Тампонно нанесените графики на Alitalia ливреята — белото и зеленото цветово разграничение, типографията и спонсорските лога — лежат равномерно върху металната повърхност. Сравнена с по-стара версия на Stratos от Minichamps, която съществуваше в каталога им, серията 18RMC на IXO документира конкретното събитие и пилот, а не обобщен рали вариант.

Мунари и господството на Monte Carlo

Сандро Мунари спечели Rally Monte Carlo четири пъти — 1972, 1975, 1976 и 1977. Само Sebastien Loeb надмина тази бройка в съвременната ера. Победата от 1976 дойде в третото последователно шампионско за Stratos, при сезон, в който машината доминираше толкова последователно, че FIA въведе нови правила, насочени конкретно срещу нея. Алпийските участъци на Monte Carlo — смес от чист асфалт, снежни секции и прекъснато сцепление — бяха естественото поле за Мунари: пилот с прецизен стил, предпочитащ техническите участъци пред чистата скорост.

Щурманът Силвио Майга беше постоянен партньор на Мунари в множество от ключовите победи. Позицията им #10 в Monte Carlo 1976 отразява номерирането на главния фабричен автомобил за събитието — водачът на отбора, а не допълнителен записан.

IXO 18RMC162A и класическата WRC колекция

За рали колекционерите, изграждащи WRC хронология, Stratos HF е задължителна точка в разказа — машината, която дефинира що е рали специализация. Поставена до Rally1 хибридни реплики от 2023 г. в общата витрина, тя визуализира петте десетилетия технологична еволюция без думи: от Ferrari V6 среден двигател и чисто механична концепция до хибридните системи на i20 N Rally1.

IXO документира Monte Carlo 1976 в двойка: победителят #10 Мунари (18RMC162A) и #6 Waldegård (18RMC162B). Двата модела заедно пресъздават отборното присъствие на Lancia Stratos от онова събитие — рядка възможност за коректна представа за рали ерата в мащаб 1:18. Самостоятелно, победителят #10 е достатъчен за колекции с централен акцент върху конкретни рали резултати, а не пълно отборно покритие.